В сърцето на оживен град се разиграва забележителна среща между жена и див елен – история, която прекрасно илюстрира неочакваните връзки, които могат да се създадат между хората и животните.
Лиз Митън Райън, автор и комуникатор с животни, е централната фигура в тази необикновена история.
Живеейки в имот от 320 акра в Британска Колумбия, който нарича “Ранчото на портала 2”, Лиз е посветила живота си на грижата за животните.
Това светилище, което споделя със съпруга си и различни животни, е място, където природата и дивите животни съжителстват в хармония.
Един ден, докато Лиз се разхождала из земята, тя забелязала нещо необичайно.
Наблизо се задържа див елен, когото по-късно нарече “Ела”.
Това не беше често срещана гледка, тъй като дивите елени обикновено се държат на разстояние от хората.
Но Ела беше различна. Тя сякаш търсеше вниманието на Лиз, проявявайки доверие, което беше едновременно рядко срещано и стоплящо сърцето.
Когато Лиз се приближи, тя разбра, че Ела е в беда.
Еленът легна – ясен знак, че има нужда от помощ. Лиз, разбирайки сериозността на ситуацията, знаеше, че трябва да действа.
Тя се обърнала към местна организация за спасяване на диви животни за напътствия.
Те я посъветвали да провери дали Ела е ранена или болна.
Опитът на Лиз с животни ѝ позволи да прегледа внимателно Ела, без да ѝ причини допълнителен стрес.
Като по чудо не откри никакви наранявания.
Изглежда, Ела просто е била изтощена, може би от това, че е била преследвана от хищник или се е изгубила от стадото си.
Лиз реши, че най-добрият начин на действие е да остави Ела да си почине и да се възстанови на спокойствие.
На следващата сутрин Лиз се върна, за да провери как е Ела.
За нейна радост еленчето се беше изправило и изглеждаше много по-енергично.
Лиз знаеше, че това е положителен знак. Ела обаче все още не беше готова да си тръгне.
Тя остана близо до Лиз, следвайки я като верен спътник.
Това необичайно поведение продължи няколко дни, като Ела не прояви желание да се върне в дивата природа.
През това време между Лиз и Ела се създава уникална връзка.
Лиз сподели: “Тя ме следваше из имота и беше близо до мен, докато вършех задълженията си.”
Тази необикновена връзка е свидетелство за доверието и разбирателството, които са се развили между тях.
В крайна сметка дойде време Ела да се върне в естествената си среда.
Лиз гледаше как еленът уверено се връща в пустинята – горчив момент и за двамата.
Лиз размишлява върху преживяното, като казва:
“За мен беше чест да й помогна и благословия да ми се довери такова красиво диво същество.”
Тази трогателна история на Лиз и Ела напомня за дълбоките връзки, които могат да съществуват между хората и дивата природа.
Тя показва, че понякога дори най-дивите същества могат да потърсят утеха и убежище в нашето присъствие, като преодолеят пропастта между два много различни свята
Вижте как Марлис се грижи за Ева във видеото по-долу.
Моля, изпратете СПОДЕЛЕТЕ това с вашите приятели и семейство.