Ейми е жена, обичаща животните. В миналото тя е осиновявала домашни любимци и е била приемна майка на други. Семейството ѝ включва две кучета, за които тя се грижи като за член на семейството.
Една сутрин обаче се появява неочакван посетител, който сякаш е познавал Ейми през целия ѝ живот. Мистериозното явление било нежно на вид куче, което седяло на стол в задния двор на къщата от другата страна на улицата, където се намирал басейнът.
Ейми се приближи до посетителя и той размаха опашка. То не показа признаци, че иска да си тръгне, затова жената започна да търси дали има собственик. Загадка било и как кучето е влязло в дома ѝ.
“Не, това куче не е наше” каза дъщерята на Ейми, когато видя красивото куче, което се чувстваше много добре в компанията на майка си. “чие е това куче?”майката смъмри момичето. “Не знам… това не е кучето на съседа. Знам, че те нямат куче, което да прилича на него”, отговори дъщеря му. “Просто си почивам на верандата.” ейми каза, че разбира какво трябва да направи.
Тъй като кучето отказва да си тръгне, Ейми се свързва с общността, за да разбере кой е собственикът му. Тя изпратила текстови съобщения на съседите си, но никой не го потърсил. Отишла на ветеринар, за да потърси микрочип, но такъв не бил открит.
Когато не могат да намерят собственика, решават да го нарекат Уокър. Но след няколко дни напрежението започнало да се проявява в отношенията с другите кучета на Ейми, така че се наложило да се намери приемен дом за този посетител.
След като научава за тази ситуация, една възрастна жена се свързва с Ейми, за да го осинови.”Тя ни каза, че се е молила за куче като него и че ние сме отговорът на нейните молитви”,спомня си милата жена.
За щастие тази история имаше щастлив край. Едно малко куче получи дом, а една възрастна дама – спътник.