Бенджи е името на главния герой на тази сладка история – куче, което се разхожда по улиците на Лос Анджелис. Едно от нещата, които бяха особено поразителни, беше изражението на лицето му, изпълнено с дълбоко отчаяние. Очевидно му липсваше обич. Хубавото е, че беше прибран от улицата и попадна в приют за животни.
Джесика и приятелят ѝ са двойката, която, като вижда изражението на Бенджи на снимка, веднага разбира, че трябва да му помогне. Затова те се отправили на пътешествие, което щяло да им отнеме шест часа, за да стигнат до местоположението на кучето.
От известно време насам Джесика обмисляше възможността да има куче вкъщи, така че това беше възможността, която чакаха. След като се нанесоха в жилището, те успяха да изпълнят това си желание.
Снимката на лицето на Бенджи им даде необходимия тласък на Джесика и Джаред. Тя разказва: “Беше в приюта в продължение на 10 дни и не си прекарваше добре. Той ръмжеше срещу хората, когато минаваха покрай него. Никога не бях виждала по-обезсърчено куче и знаех, че не мога да го оставя там”.
“От приюта също така ни казаха, че не е приятелски настроен, и отказаха да ни заведат в тихата зона за задържане, за да се запознаем с него, защото “той няма да е куче, което ще се приближи до нас, за да бъде привързано”. Знаехме, че има голям шанс да загуби живота си поради това, че никой не го е осиновил”джесика разказва с отчаяние.
Въпреки лошия доклад, който получиха за поведението на кучето, те решават да го вземат у дома. През първите дни у дома не му беше лесно да се адаптира, но малко по малко той стана достатъчно уверен, за да общува със стопаните си.
Джесика е много щастлива от него, казва тя: “Обича да идва и да ближе лицата ни и да си играе с играчките си – сега е толкова игрив! След като се изкъпе, той има забавно поведение. Освен това започва да лае веднага щом се качим в колата, сякаш иска да каже: “Трябва да тръгваме, да вървим!”“.
Добре, че и Джесика, и Джаред не се увлякоха от първото впечатление и дадоха втори шанс на Бенджи. Ако не беше тяхното добро сърце, нямаше да е възможно това куче да бъде толкова щастливо и мило, колкото беше преди.
В приюта Бенджи вече не е сянка на предишното си аз, животът му е направил дълбок завой, от който няма връщане назад. Откакто Джесика и приятелят ѝ се появиха в живота му, той изглежда като различно куче, не е останала и следа от онзи поглед, който някога е завладял тази двойка.