В домът на Оукли – убежище за животни (САЩ) там е намерено малко куче на име Ашлин, красив сив питбул с набито телосложение. Там няколко животни живееха заедно, сред тях и един енот, с когото тя нямаше никаква близост.
При първия им контакт между тях нямаше особена химия и дори съществуваше известно недоверие. Но това не продължи дълго, малко по малко те се опознаха и с течение на времето Ашлин и енотът (Ето) станаха отлични приятели.
Всичко започва, когато Ето е само бебе, той е спасен от служители на светилището, не е известно защо, но майка му остава сама.
Y въпреки че при пристигането му между него и Ашлин не се развило пълноценно приятелство, по-късно Ашлин поела ролята на защитник, като го приютила и осиновила.
Ашлин му помогна и го научи как да взаимодейства с останалите животни в убежището и с тези, които се грижат за тях толкова внимателно.
За Ето е била необходима майка, която да се грижи за него и да го научи какво представлява естественият живот.
За пореден път това сладко малко куче демонстрира способността си да се адаптира, към средата, да се променя и дори да поема нови роли. Благодарение на това тя успя да приюти това малко момче, което беше изоставено от майка си. И не само това, тя също така тя го обучила да се справя в дивата природа.
Благодарение на всичко, на което Ашлин я е научила, когато дойде време да излезе на свобода, тя ще има необходимите знания, за да се представи по най-добрия начин. В отговор на това членовете на приюта заявиха: “Никога няма да намерите по-внимателна майка от Ашлин. Тя винаги изненадва с голямата си любов”.
Въпреки че енотът вече е в естествената си среда, от време на време той се връща, за да посети мястото, което си спомня с толкова любов. По този начин той продължава да подхранва приятелството, което е започнал и не възнамерява да изостави, това на своята майка и най-добра приятелка Ашлин.
Членовете на “Светилището” видяха как Ашлин реагира на заминаването на Ето и още веднъж показа колко адаптивна е тя. Те го коментираха: “Ашлин нямаше никакъв проблем със заминаването му. Тя си мислеше нещо от рода на `той е пораснал, трябва да го пусна да лети`”.