Връзката между хората и животните е стара като времето. Когато Поло, спасено пити, влиза в живота на едно семейство, той е посрещнат със смесени реакции.
Докато семейството веднага се влюбило в темпераментното куче, дядото първоначално се колебаел.
Поло, със своята безгранична енергия и пакостливи лудории, бил твърдо решен да спечели единственото сърце, което му се струвало далечно.
Историята започва в Алабама, където Поло е намерен да лежи край пътя.
Гледката била сърцераздирателна и било взето решение да го върнат у дома.
Първоначалната реакция на дядото обаче била неохотна. Той смятал, че нямат нужда от друго куче и предложил да отведат Поло в приют.


Въпреки първоначалната съпротива, упоритостта на Поло е непоколебима. Той прилага различни тактики, за да привлече вниманието на дядото.
Поло изпълняваше мисия – от контриране на сърфисти до игриво лошо поведение.
Но не само лудориите му печелеха сърцата – това бяха нежната му природа с децата и неоспоримият му чар.


Докато дните се превръщаха в седмици, започнаха да се случват промени.
Дядото, който доскоро се държал на разстояние, започнал да наблюдава Поло, особено около децата.
Той забелязал любовта и нежността, които Поло излъчвал. Това наблюдение го накарало да промени мнението си и съвсем скоро двамата станали неразделни.


Присъствието на Поло се превръща в терапевтично средство за дядото. След дълъг и уморителен ден гледката на Поло веднага повдигала настроението му.
Радостта беше взаимна. Поло очакваше с нетърпение завръщането на дядото и срещата им винаги беше изпълнена с вълнение и обич.
Кучето, което някога било възприемано като бреме, се превърнало в утеха за дядото.


“Поло категорично предпочита баща ми пред мен. Когато други хора се приберат, Поло се хили, но когато баща ми се прибере, Поло просто полудява”, казва майката на Поло.
Връзката се задълбочава с всеки изминал ден. Дядото започнал да разглезва Поло, като му подхвърлял лакомства и се грижел той винаги да е до него.
Беше очевидно, че Поло не само е спечелил сърцето на дядото, но и се е превърнал в неразделна част от неговото ежедневие.


Приключенският дух на Поло не се ограничава само в къщата. Той обичаше да изследва света навън и поздравяваше всички, сякаш са отдавнашни приятели.
Независимо дали ставаше дума за разходка за сладолед или за обикновена разходка в парка, ентусиазмът на Поло беше заразителен.


Семейството често размишлява върху пътуването си с Поло. Чувствали са се благословени, че са го имали в живота си.
Той ги беше научил на търпение, любов и истинското значение на семейството. В деня, в който Поло влезе в живота им, те се почувстваха така, сякаш са спечелили от лотарията.


В гоблена на живота понякога най-неочакваните нишки изтъкават най-красивите модели. Историята на Поло показва магията, която се разгръща, когато човек отвори сърцето си за неочакваното.
Това е приказка за любов, упоритост и невероятната връзка, която може да се създаде между човек и неговото куче.
Вижте цялата история във видеото по-долу!
Моля, СПОДЕЛЕТЕ това с вашите приятели и семейство.