Холи, всеотдаен доброволец в организацията Woodside Wildlife Rescue, разказва вдъхновяваща история за Петуния – бебе бобър, намерено самотно в полето.
Когато Петуния е открита, тя е на по-малко от седмица и отчаяно се нуждае от помощ.
Спасителният екип бързо я приюти, а Холи, чийто основен фокус в спасителната служба е грижата за бобрите, беше там, за да я напътства по пътя към възстановяването.
От момента, в който пристигна в спасителната служба, Петуния прояви буен и енергичен характер.
Обичаше да си играе с плюшени играчки, показвайки силните си инстинкти.
Живеейки в кучешки развъдник, Петуния се нуждаеше от постоянен надзор, тъй като умееше да се забърква в неприятности.
Острите ѝ като бръснач зъби можеха да прегризат почти всичко, което намереше, което я правеше доста трудна, когато беше будна.
Рехабилитираните бобри, подобно на Петуния, имат естествена склонност да преместват нещата, като често създават купчини или язовири в къщата.
Това поведение държи Холи в напрежение, тъй като тя трябва постоянно да управлява средата на Петуния, за да гарантира нейната безопасност.
Въпреки предизвикателствата, Холи приема ролята си на “майка на бобър”, разбирайки колко важна е тази грижа за психичното здраве и благополучие на Петуния.
Ангажиментът на Холи към Петуния означава, че за ваканции не може да става и дума.
Постоянните грижи за младия бобър бяха всепоглъщащи, но Холи намираше огромна радост и привилегия в това да бъде част от живота на Петуния.
Тя разбира, че нейната всеотдайност играе жизненоважна роля в подготовката на Петуния за бъдещо освобождаване обратно в дивата природа – процес, който може да отнеме до две или три години.
Петуния не беше сама в пътуването си към Woodside Wildlife Rescue.
Тя имаше 1,5-годишен спътник бобър на име Тюлип. Запознаването на мъничкото бобърче с по-възрастния беше опит за Холи.
Първоначално Тюлип не била сигурна в Петуния, но с течение на времето двете започнали да изграждат положителна връзка.
Петуния прекарваше нощите си на закрито, а дните си навън с Лалето, което ѝ позволяваше да се учи и да расте под зоркия поглед на Лалето.
На около двумесечна възраст определянето на пола на Петуния все още не беше сигурно, тъй като бобрите са известни с това, че трудно се определят без рентгенова снимка.
Въпреки тази несигурност Холи продължава да се грижи за Петуния с непоколебима отдаденост.
В Мисисипи бобрите често са класифицирани като вреден вид, но работата на Холи подчертава значението им за поддържането на здрави екосистеми.
Освен като доброволец, Холи е университетски професор, който изучава връзката между хората и дивата природа.
Нейните изследвания подчертават значението на бобрите за създаването на по-здравословна околна среда.
Бобрите играят решаваща роля в защитата на хората от наводнения и пожари, което ги прави незаменими при решаването на много екологични проблеми.
Когато Петуния порасне, в крайна сметка тя ще бъде пусната обратно в природата, обикновено на около двегодишна възраст.
Преходът обратно към природата е важна част от рехабилитацията ѝ, която гарантира, че тя ще може да се развива самостоятелно.
Радостта на Холи и чувството ѝ за привилегия при грижите за Петуния отразяват отдадеността и състраданието, необходими при спасяването и рехабилитацията на диви животни.
Историята на Петуния не е само за един бобър; тя е за ангажимента за опазване на дивата природа и екосистемите, които тя поддържа.
Опитът на Холи като “майка на бобър” в Спасителната служба за диви животни в Уудсайд показва дълбокото въздействие, което всеотдайните грижи и разбиране могат да окажат върху тези забележителни животни.
Вижте тази публикация в Instagram
Благодарение на нейните усилия Петуния и други бобри като нея имат шанса да растат, да се развиват и да допринасят за здравето на нашата околна среда, напомняйки ни за жизненоважната връзка между хората и природния свят.
Продължавайки пътуването си с Петуния, Холи остава ангажирана с образоването на другите за значението на бобрите и необходимостта от опазване на дивата природа.
Вижте тази публикация в Instagram
Историята на Холи с Петуния е прекрасен пример за това как отдадеността на един човек може да промени живота на животно в нужда.
Нейната ангажираност не само дава втори шанс на Петуния, но и допринася за по-широкото разбиране на значението на опазването на дивата природа.
Вижте цялата история на Петуния във видеото по-долу!
Моля, СПОДЕЛЕТЕ това с вашите приятели и семейство.