Представете си, че прекарвате по-голямата част от живота си в малка клетка, а краката ви са постоянно в едно и също положение.
А сега си представете вълнуващата свобода, която изпитвате, когато за първи път разперите криле в буйна гора.
Това е трансформиращото пътуване на Пако, амазонски папагал, който прекарва седем години в плен, преди да намери любящ дом и свободата да изследва природата.
Историята на Пако започва с предишния му собственик, който го държал в клетка в продължение на седем години заради проблеми с поведението. Когато собственикът му вече не може да се справя с него, Пако е отведен при търговец.
Именно там го намери новото му семейство – видимо стресиран, треперещ и силно уплашен от човешкото общуване.
Семейството решава да го осинови, въпреки предизвикателствата, които ги очакват.
Пътят към рехабилитацията не е лесен.
Първоначално Пако се страхуваше от всичко – от ръцете, които се протягаха към него, до самия поглед към чаша.
Новото му семейство прекарваше часове всеки ден, като използваше тренировки с положително подсилване, за да изгради доверието му. Докато някои основни етапи, като например намаляването на агресията, бяха постигнати сравнително бързо, научаването му да бъде гален отне месеци на търпеливи усилия.
С течение на времето между Пако и новото му семейство се създава силна връзка на доверие.
Тази връзка се подхранваше чрез ежедневни разходки и каране на колело – дейности, които Пако много харесваше.
Пребиваването на открито се превърна в източник на радост за него, в ярък контраст с годините, които прекара затворен в клетка.
Домът на семейството се намира в близост до красива гора – място, което Пако намира за особено очарователно.
Когато е там, той развява перата си от удоволствие и видимо се отпуска, докато разглежда панорамните гледки.
Сякаш гората е неговото убежище, място, където той може да бъде себе си.
Но трансформацията на Пако не е само физическа. Тя е и емоционална.
Той обича да се гушка и се радва на нежни докосвания в продължение на часове. Той също така се е превърнал в любим член на семейството, като е създал близки отношения с децата.
Всъщност семейството често се шегува, че децата им имат “малко зелено братче”
Въпреки новооткритото си щастие, Пако все още е изправен пред някои здравословни предизвикателства.
Когато е осиновен, той е с наднормено тегло и има трудности с равновесието. Сега може да лети, но предпочита да остане близо до семейството си.
Интелигентността му проличава през зимните месеци, когато дейностите на открито са ограничени; обича да играе игри и да прави трикове.
Очакваната продължителност на живота на Пако е от 25 до 65 години, а семейството му е решено да се грижи за него дълго време.
След като родителите им станат твърде стари, за да се грижат за Пако, децата са готови да го приютят.
Това е ангажимент за цял живот, който обаче носи неизмерима радост и удовлетворение.
Историята на Пако показва преобразяващата сила на любовта, търпението и неукротимия дух на свободата.
От живот в затвора до живот, изпълнен с радостите на семейството и природата, неговото пътуване ни напомня, че никога не е късно да получим втори шанс за живот.
Научете повече за историята на Пако във видеото по-долу!
Моля, СПОДЕЛЕТЕ това с вашите приятели и семейство.