Представете си история, в която отдадеността не познава граници, а любовта преодолява разстояния.
Това е историята на Зелда – куче, чието пътуване обратно към любимия човек съдържа повече от километри – то разказва за дълбоката връзка между кучето и неговия гледач.
Първоначално обзета от безпокойство, Зелда се запознава с новата си среда съвсем безпроблемно. С лекарствата си за тревожност, които бяха единствената ѝ утеха, тя прекарваше дните си в безкрайно обикаляне или търсене на убежище в скривалища.
Тежко начало, но никой не знаеше, че това е началото на една незабравима история.
С течение на времето стените между Зелда и Сенека Крюгер, нейната приемна майка, започват да се рушат.
Уникална по свой начин, Зелда започна да показва признаци на комфорт, особено когато е на каишка, което подсказваше за зараждащото се доверие към Сенека.
“Когато си бях вкъщи, тя беше привързана към мен”, спомня си Сенека.
През следващите две седмици Зелда се променя: лекарствата ѝ са спрени, тревожното ѝ движение намалява и тя започва да излиза от скритата си черупка, макар и за момент.
След два дълги месеца пътуването на доверие и приспособяване има своя първи крайъгълен камък – Зелда размахва опашка за първи път в присъствието на Сенека – прост жест, но монументален скок във възстановяването ѝ.
Тази възходяща тенденция продължи и доведе до това, че Зелда започна да лае и да си играе, което отбеляза официалното ѝ освобождаване от лекарствата.
Някога тревожното кученце се превърна в лъч на радост и надежда.
Признавайки големия напредък, който Зелда беше постигнала, Сенека знаеше, че е време да се разделим – често срещан етап от пътя на отглеждането.
С новопридобитата увереност на Зелда започна търсенето на нейния вечен дом.
“Това е, което се очаква да правиш като приемен стопанин на кучета; да им помогнеш да се адаптират и след това щастливо да се сбогуваш с тях, когато те си отидат и заживеят най-добрия си живот”, разсъждава Сенека за решението си, въплъщавайки същността на приемната грижа.
Прощаването беше сърцераздирателно.
Шофирането на 40 мили до новия дом на Зелда накара Сенека да се преизпълни с емоции, което беше доказателство за дълбоката връзка, която бяха създали.
Тя не знаеше, че това сбогуване не беше краят, а предвестник на един още по-забележителен разказ.
Десет дни по-късно едно неочаквано обаждане преобръща света на Сенека с главата надолу: Зелда е избягала.
Последва широкомащабно издирване, при което доброволци се обединиха, използваха камери за следи и станции за хранене в непрестанни усилия да открият изчезналото кученце.
Повратният момент настъпи с едно наблюдение в Минеаполис, точно по средата на пътя между новия дом на Зелда и този на Сенека. На всички им стана ясно – Зелда се опитваше да се върне в Сенека.
Две седмици по-късно, близо до дома на Сенека, Зелда беше забелязана отново.
Семейството, на което Зелда беше върната, любезно я предаде обратно на Сенека, което поднови търсенето с нова надежда.
Три месеца след началото на издирването е постигнат пробив, когато двойка успява да хване в капан измършавяло куче, което хранели.
Това беше Зелда.
Срещата беше емоционална, а по лицето на Сенека се стичаха сълзи, докато прегръщаше Зелда за първи път от месеци. Момент на чисто облекчение и радост, отбелязващ края на трудното пътуване на Зелда обратно у дома.
Днес Зелда не се отдалечава от Сенека, а връзката им е по-силна от всякога.
Тяхната история показва несломимия дух на любовта и верността, едно класическо “Щастливо до края на дните си”, което стопля сърцето.
Четиридесеткилометровото пътуване на Зелда не беше просто физически преход – то беше пътуване обратно към любовта, принадлежността и живота, завинаги променен от неразрушимата връзка между кучето и неговия човек.
Вижте цялата история във видеото по-долу!
Моля, СПОДЕЛЕТЕ това с вашите приятели и семейство.